|
Тук можете да намерите част от легендите из кюстендилския край! А какво си избрахме да интерпретираме ние, в предстоящия спектакъл, ще споделим по-късно! |
|
https://destinations.bg/kyustendil-bulgaria/
Пауталия. Мистични легенди, старинни оброчни плочи и множество паметници говорят, че преди повече от 25 века минералната вода в Кюстендил е бликала свободно на повърхността на земята. Именно тя привлича вниманието на тракийските племена пеонци и дантелети, които в края на VI в. и началото на V в. пр. н. е. се насочват към земите около средна и горна Струма и основават селища, едно от които е днешният Кюстендил. Изворите сочат, че първото име на бъдещия оздравителен курорт – „Пауталия“ е изсечено върху монета, на лицето на която стои образът на Асклепий – Бог на медицината и здравето, а на обратната страна е изобразен символът на лековитите води – змия. Именно силата на минерлната вода успява да излекува хроничните заболявания на императорите Улпий Траян /97-117/ и Марк Аврелий /161-180/. В тяхна чест градът е наречен „Улпия Пауталия“ и се поставя началото и разцвета на величествен римски курорт за лечение и рехабилитация на най-заслужилите римски генерали и пълководци. Изгражда се най-мащабната балнеолечебница на Балканския полуостров – „Асклепион“ който по мащабност се нарежда веднага след Епидавърския, най-големият в Римската империя. Според древния историк Павзаний асклепионите са строени сред гора, до топли извори, чиято вода се считала за света и лековита. В методите на лечение са използвали три оръдия – думата, растенията и скалпела, като на първо място стояло словото.
https://kuystendil.alle.bg/
Легенди за Кюстендил
Минералната вода
Една от легендите свързани с минералната вода на Кюстендил разказва за това, че векове преди родопските власи са оставили овце да пасат на върха на Красен рид, където е известен като Хисарския басейн. След известно време овцете започват да боледуват, но когато пият от водата на този басейн, те се излекуват мистериозно. Това привлича вниманието на хората, които почват да използват водата за лечебни цели.
Според легендата, овците, които пасат на този терен, се превръщат в изключително красиви и здрави животни, което се приписва на лечебните свойства на водата. Това привлича все повече хора, които търсят лечение и вдъхновение от тази тайнствена минерална вода. Така се развива историята на курортен град Кюстендил, който става известен със своите лечебни извори и способността си да подпомага здравето и красотата.
Кюстендилка
Освен легендата за минералната вода, в Кюстендил има и други интересни легенди. Една от тях разказва за произхода на името на града, което се свързва с красивата мома Кюстендилка, която, според преданието, е била обожествена от войната Кюстен, който е изтръгнал душата си от тялото, за да я спаси от нарастващата река, носеща плавността и красотата на Кюстендилка. Това име е останало като символ на града и е запазено през вековете.
https://glasnews.bg/ot-poslednite-minuti/valentin-debochichki-rim-kyustendil-legenda-dashteriata-314986/
Легенда за дъщерята на последния християнски владетел на Велбъжд дава името на приказния Скакавишки водопад. Това разказа за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ Валентин Дебочички, директор на Регионалния исторически музей „Академик Йордан Иванова“ в Кюстендил. Според легендата малко преди падането на града под османска власт турската потеря издирвала дъщерята на Константин Драгаш, но тя се скрила в близост до водопада. Когато преследвачите ѝ не я открили, те заплашили, че ще убиват по едно дете от селото, докато не им предадат красивата девойка – тогава тя скочила във водите от скалата, разказа още Валентин Дебочички. „Скакавишкият водопад е едно приказно място, намиращо се над село Полска Скакавица, което вече е леснодостъпно и уредено с екопътеки, така че очаква своите посетители.
Отново в Кюстендилския регион при село Невестино на река Струма е запазен един прекрасен късносредновековен мост. С построяването му са свързани няколко легенди, една от които разказва за вграждането на мома, за да бъде той здрав. За това била избрана Струма, невестата на най-младия от майстори на моста, а оттам – и реката получила името си. Друго предание пък напомня за дара на султан Мурад към една българска невеста от селото“, добави директора на РИМ-Кюстендил. В близост се намира и църквата „Свети Георги“, а точно под нея в близост до язовир Лиляч се извисява скален венец с древно светилище, множество жертвени ями и голям отвор под скалите, известен като Провиралкята, каза още Валентин Дебочички. „Местните разказват, че по времето на римската власт там живеел известният римски военачалник Таврелий, който обаче нямал деца. Траките му разказали за това сакрално място и му дали насоки – неговата съпруга трябвало да мине през отвора преди изгрев слънце“, уточни Дебочички. Така двамата създали поколение, припомня легендата, но и до днес това място остава популярно, допълни директорът на музея.
Според него почти за всяко място в региона се носят интересни предания. Затова и екип от специалисти от РИМ събира легенди от Кюстендилския край в резултат от теренна работа и посетени близо 50 селища, а с малка част от тях създава пътеводителя „По пътя на преданията и легендите“, разказа Валентин Дебочички.
https://www.blagoevgrad24.bg/novini/regionalni/Legendata-za-Chetiridesette-muchenici-ot-Kyustendil--2489324
Официалният празник на Кюстендил – "Кюстендилска пролет“, се отбелязва всяка година на 21 март. Смята се, че празникът е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция.
Той е съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище на хълма над града – "Хисарлъка“.
За Blagoevgrad24.bg от Регионалния исторически музей в Кюстендил посочиха, че една от легендите за Четиридесетте мъченици от Кюстендил и за самия празник е публикувана в пътеводителя "По пътя на преданията и легендите“, издание на РИМ "Академик Йордан Иванов“.
Легендата разказва още за първите години на петвековното робство. Тогава, поробителите решили да потурчат четиридесет и един млади българи от Кюстендил и околните села. Най-напред се опитали да го направят с добро като им обещавали много привилегии и добър живот, но мъжете отказвали – твърдо оставали верни на род и вяра.
Тогава жестокостта на турците преминала всякакви човешки граници – завели ги при един от най-топлите минерални извори в подножието на свещения хълм "Хисарлъка“ и започнали един по един да ги хвърлят в горещите води. Озверяла и крещейки името на своя бог, екзалтираната мюсюлманска тълпа дори не забелязала, че един от младежите успял да избяга.
Щом водата погълнала телата на четирийсетте български мъченици, от небето паднали четиридесет венци. На мястото на този извор, местните жители по-късно изградили чешма, чиято вода, според легендата, лекува четиридесет болести.
На християнския празник "Св. Четиридесет мъченици" жените там палят по 40 свещи, а мъжете пият по 40 чашки кюстендилска сливова ракия.
https://izi.travel/en/2d18-crkvata-sveti-georgi-v-kyustendil-i-legendata-za-groba-na-car-mikhail-shishman/bg
Църквата “Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил , в квартал Колуша. Попада в територията на средновековното селище Коласия.
Храмът "Св. Георги" е един от най-старите и любопитни паметници на средновековното изкуство по българските земи. Православният храм е построен с тухли върху каменни основи, които в момента не могат да се видят, тъй като върху тях е лежи мраморен под. Архитектурните особености, както и проведените археологически проучвания, определят датировката на църквата „Св. Георги“, която е паметник с национално значение, към периода X-XI век. Народната легенда, свързана с църквата, е изключително интересна. Според нея, в средновековния митрополитски храм "Св. Георги" в Кюстендил, се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката със сръбските войски на 28. юли 1330 г . в околностите на средновековния Велбъжд.
Най-старата запазена църква в средновековен Велбъжд - църквата “Св. Георги” е от типа кръстокуполни православни храмове с трикорабен, триапсиден план и осемстенен барабан, на който лежи куполът, носен от четири масивни стълба.
За съжаление, все още няма направени по-сериозни и обстойни археологически проучвания, които категорично да докажат хипотезата, базирана на народната легенда, че тук е последният земен пристан на българския цар Михаил ІІІ Шишман.
Архитектурния и художествен паметник на културата с категория “национално значение” - средновековната църква „Св. Георги” се намира на свещено място. Още по време на Античността до сегашния православен храм е имало изградено римско светилище, чиито артефакти могат да се видят и до ден-днешен. Голямата историческа стойност на църквата пък е допълнена от изградения в двора на обителта през Възраждането женски метох. В сградата, където сега има две изложбени зали са експонирани икони и стенописи от църквата „Св.Георги”, както и старопечатни книги от 18. , 19. век.
Пауталия. Мистични легенди, старинни оброчни плочи и множество паметници говорят, че преди повече от 25 века минералната вода в Кюстендил е бликала свободно на повърхността на земята. Именно тя привлича вниманието на тракийските племена пеонци и дантелети, които в края на VI в. и началото на V в. пр. н. е. се насочват към земите около средна и горна Струма и основават селища, едно от които е днешният Кюстендил. Изворите сочат, че първото име на бъдещия оздравителен курорт – „Пауталия“ е изсечено върху монета, на лицето на която стои образът на Асклепий – Бог на медицината и здравето, а на обратната страна е изобразен символът на лековитите води – змия. Именно силата на минерлната вода успява да излекува хроничните заболявания на императорите Улпий Траян /97-117/ и Марк Аврелий /161-180/. В тяхна чест градът е наречен „Улпия Пауталия“ и се поставя началото и разцвета на величествен римски курорт за лечение и рехабилитация на най-заслужилите римски генерали и пълководци. Изгражда се най-мащабната балнеолечебница на Балканския полуостров – „Асклепион“ който по мащабност се нарежда веднага след Епидавърския, най-големият в Римската империя. Според древния историк Павзаний асклепионите са строени сред гора, до топли извори, чиято вода се считала за света и лековита. В методите на лечение са използвали три оръдия – думата, растенията и скалпела, като на първо място стояло словото.
https://kuystendil.alle.bg/
Легенди за Кюстендил
Минералната вода
Една от легендите свързани с минералната вода на Кюстендил разказва за това, че векове преди родопските власи са оставили овце да пасат на върха на Красен рид, където е известен като Хисарския басейн. След известно време овцете започват да боледуват, но когато пият от водата на този басейн, те се излекуват мистериозно. Това привлича вниманието на хората, които почват да използват водата за лечебни цели.
Според легендата, овците, които пасат на този терен, се превръщат в изключително красиви и здрави животни, което се приписва на лечебните свойства на водата. Това привлича все повече хора, които търсят лечение и вдъхновение от тази тайнствена минерална вода. Така се развива историята на курортен град Кюстендил, който става известен със своите лечебни извори и способността си да подпомага здравето и красотата.
Кюстендилка
Освен легендата за минералната вода, в Кюстендил има и други интересни легенди. Една от тях разказва за произхода на името на града, което се свързва с красивата мома Кюстендилка, която, според преданието, е била обожествена от войната Кюстен, който е изтръгнал душата си от тялото, за да я спаси от нарастващата река, носеща плавността и красотата на Кюстендилка. Това име е останало като символ на града и е запазено през вековете.
https://glasnews.bg/ot-poslednite-minuti/valentin-debochichki-rim-kyustendil-legenda-dashteriata-314986/
Легенда за дъщерята на последния християнски владетел на Велбъжд дава името на приказния Скакавишки водопад. Това разказа за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ Валентин Дебочички, директор на Регионалния исторически музей „Академик Йордан Иванова“ в Кюстендил. Според легендата малко преди падането на града под османска власт турската потеря издирвала дъщерята на Константин Драгаш, но тя се скрила в близост до водопада. Когато преследвачите ѝ не я открили, те заплашили, че ще убиват по едно дете от селото, докато не им предадат красивата девойка – тогава тя скочила във водите от скалата, разказа още Валентин Дебочички. „Скакавишкият водопад е едно приказно място, намиращо се над село Полска Скакавица, което вече е леснодостъпно и уредено с екопътеки, така че очаква своите посетители.
Отново в Кюстендилския регион при село Невестино на река Струма е запазен един прекрасен късносредновековен мост. С построяването му са свързани няколко легенди, една от които разказва за вграждането на мома, за да бъде той здрав. За това била избрана Струма, невестата на най-младия от майстори на моста, а оттам – и реката получила името си. Друго предание пък напомня за дара на султан Мурад към една българска невеста от селото“, добави директора на РИМ-Кюстендил. В близост се намира и църквата „Свети Георги“, а точно под нея в близост до язовир Лиляч се извисява скален венец с древно светилище, множество жертвени ями и голям отвор под скалите, известен като Провиралкята, каза още Валентин Дебочички. „Местните разказват, че по времето на римската власт там живеел известният римски военачалник Таврелий, който обаче нямал деца. Траките му разказали за това сакрално място и му дали насоки – неговата съпруга трябвало да мине през отвора преди изгрев слънце“, уточни Дебочички. Така двамата създали поколение, припомня легендата, но и до днес това място остава популярно, допълни директорът на музея.
Според него почти за всяко място в региона се носят интересни предания. Затова и екип от специалисти от РИМ събира легенди от Кюстендилския край в резултат от теренна работа и посетени близо 50 селища, а с малка част от тях създава пътеводителя „По пътя на преданията и легендите“, разказа Валентин Дебочички.
https://www.blagoevgrad24.bg/novini/regionalni/Legendata-za-Chetiridesette-muchenici-ot-Kyustendil--2489324
Официалният празник на Кюстендил – "Кюстендилска пролет“, се отбелязва всяка година на 21 март. Смята се, че празникът е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция.
Той е съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище на хълма над града – "Хисарлъка“.
За Blagoevgrad24.bg от Регионалния исторически музей в Кюстендил посочиха, че една от легендите за Четиридесетте мъченици от Кюстендил и за самия празник е публикувана в пътеводителя "По пътя на преданията и легендите“, издание на РИМ "Академик Йордан Иванов“.
Легендата разказва още за първите години на петвековното робство. Тогава, поробителите решили да потурчат четиридесет и един млади българи от Кюстендил и околните села. Най-напред се опитали да го направят с добро като им обещавали много привилегии и добър живот, но мъжете отказвали – твърдо оставали верни на род и вяра.
Тогава жестокостта на турците преминала всякакви човешки граници – завели ги при един от най-топлите минерални извори в подножието на свещения хълм "Хисарлъка“ и започнали един по един да ги хвърлят в горещите води. Озверяла и крещейки името на своя бог, екзалтираната мюсюлманска тълпа дори не забелязала, че един от младежите успял да избяга.
Щом водата погълнала телата на четирийсетте български мъченици, от небето паднали четиридесет венци. На мястото на този извор, местните жители по-късно изградили чешма, чиято вода, според легендата, лекува четиридесет болести.
На християнския празник "Св. Четиридесет мъченици" жените там палят по 40 свещи, а мъжете пият по 40 чашки кюстендилска сливова ракия.
https://izi.travel/en/2d18-crkvata-sveti-georgi-v-kyustendil-i-legendata-za-groba-na-car-mikhail-shishman/bg
Църквата “Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил , в квартал Колуша. Попада в територията на средновековното селище Коласия.
Храмът "Св. Георги" е един от най-старите и любопитни паметници на средновековното изкуство по българските земи. Православният храм е построен с тухли върху каменни основи, които в момента не могат да се видят, тъй като върху тях е лежи мраморен под. Архитектурните особености, както и проведените археологически проучвания, определят датировката на църквата „Св. Георги“, която е паметник с национално значение, към периода X-XI век. Народната легенда, свързана с църквата, е изключително интересна. Според нея, в средновековния митрополитски храм "Св. Георги" в Кюстендил, се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката със сръбските войски на 28. юли 1330 г . в околностите на средновековния Велбъжд.
Най-старата запазена църква в средновековен Велбъжд - църквата “Св. Георги” е от типа кръстокуполни православни храмове с трикорабен, триапсиден план и осемстенен барабан, на който лежи куполът, носен от четири масивни стълба.
За съжаление, все още няма направени по-сериозни и обстойни археологически проучвания, които категорично да докажат хипотезата, базирана на народната легенда, че тук е последният земен пристан на българския цар Михаил ІІІ Шишман.
Архитектурния и художествен паметник на културата с категория “национално значение” - средновековната църква „Св. Георги” се намира на свещено място. Още по време на Античността до сегашния православен храм е имало изградено римско светилище, чиито артефакти могат да се видят и до ден-днешен. Голямата историческа стойност на църквата пък е допълнена от изградения в двора на обителта през Възраждането женски метох. В сградата, където сега има две изложбени зали са експонирани икони и стенописи от църквата „Св.Георги”, както и старопечатни книги от 18. , 19. век.
|
|
|
|
